Весела Недкова: Словото ни помага да не се страхуваме и да н...
В ексцентричен час по литература в ОбУ " Св. св. Кирил и Методии " - Димитровград се включи през вчерашния ден Весела Недкова. Тя е създател на есета и стихове, отдадени на съкровеното, очевидно и невидимо.
Това се случи във връзка Деня на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност. Срещата диалог с Недкова бе проведена от преподавателката Петя Христова. Учителката показа гостенката - лингвист и психолог, специалист по български и литература, с 5 издадени книги – лирика, прозаичност и методически насоки по литература за подготовка на седмокласници.
В полемиката с учениците те с очевидно неспокойствие споделяха, питаха и приветстваха. В създалата се непринудена атмосфера авторката подкани участниците да пишат постоянно, когато нещо ги пленява, отегчава и въодушевява. Сподели им, че тя самата написа на всички места и когато и да е -нощем, през деня, когато се храни, във влака, на пейката и след някой замайващ сън. Също по този начин написа, когато й следва нещо прелестно, за да отсрочи удоволствието и след това по-дълго да му се радва.
Филоложката показа мисли за мистерията на словото, за силата му да пречиства и открехва душите към положителното и красивото.
Стиховете на гостенката възпламениха любопитството на учениците и желанието им срещата да продължи, без значение от рейса, който ги очакваше. Причина за това стана и завързалият се персонален диалог, в който авторката показа, че написа за това, което я вълнува и от което я боли.
" Пиша, с цел да се разделя с някого, само че да запазя част от сърцето си. Пиша, когато изумлението ми от индивида е толкоз огромно, че не се побира в жест, мимика, дума-две, или въобще не може да се побере в думи ", показа Весела Недкова. Тя акцентира, че словото ни оказва помощ да не се опасяваме и да не се усещаме беззащитни.
Това се случи във връзка Деня на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност. Срещата диалог с Недкова бе проведена от преподавателката Петя Христова. Учителката показа гостенката - лингвист и психолог, специалист по български и литература, с 5 издадени книги – лирика, прозаичност и методически насоки по литература за подготовка на седмокласници.
В полемиката с учениците те с очевидно неспокойствие споделяха, питаха и приветстваха. В създалата се непринудена атмосфера авторката подкани участниците да пишат постоянно, когато нещо ги пленява, отегчава и въодушевява. Сподели им, че тя самата написа на всички места и когато и да е -нощем, през деня, когато се храни, във влака, на пейката и след някой замайващ сън. Също по този начин написа, когато й следва нещо прелестно, за да отсрочи удоволствието и след това по-дълго да му се радва.
Филоложката показа мисли за мистерията на словото, за силата му да пречиства и открехва душите към положителното и красивото.
Стиховете на гостенката възпламениха любопитството на учениците и желанието им срещата да продължи, без значение от рейса, който ги очакваше. Причина за това стана и завързалият се персонален диалог, в който авторката показа, че написа за това, което я вълнува и от което я боли.
" Пиша, с цел да се разделя с някого, само че да запазя част от сърцето си. Пиша, когато изумлението ми от индивида е толкоз огромно, че не се побира в жест, мимика, дума-две, или въобще не може да се побере в думи ", показа Весела Недкова. Тя акцентира, че словото ни оказва помощ да не се опасяваме и да не се усещаме беззащитни.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ